Промених се аз.
Промени се и ти
Вече няма ни нас,
А бяхме сестри.
Погледна ли към теб
Отклоняваш очи
Обръщаш ми гръб
И пак сме сами.
Не изпитвай омраза
Недей ме съди
Лицемерът намразва
И всичко руши
Ако мога да върна
старите дни
Ще опитам да сбъдна
Предишни мечти
Ала късно е вече
Да търсим вина
Твърде далеч е
На раздялата мига
Няма как да върнеш
Проронена сълза
Можеш само да бродиш
С осиротяла душа
© Ивелина Балабанова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
