26 сент. 2007 г., 15:50

ЕДНО КЪМ ЕДНО

Поэзия

1.4K 0 11

А, тръгваше ли?
Май, че те изплаших!?
Прости ми тази женска суета...
И тези куфари -
нали са наши? -
мечтаехме да покоряваме света!
Какво остана?
Взел си, дал си - свърши.
Огнището със пепел се покри.
Как любовта ни нещо я прекърши?
И погледът ми вече не искрИ.
Внезапно влязох -
в стаята е душно,
а устните ти пълни са със страх.
Недей ме заблуждава -
най-излишни
са думите, сред тази пустота.
Май по-добре е, тръгвай,
нямаш време!
Животът - пълноводната река,
след малко ще почука
да те вземе...
А аз пък -
ще се справя и сама!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Aneta_kz (Анета)

Човек е по-силен отколкото предполага! Каквото не ни е дошло до главата, само с това не се е справил!
Прекрасен стих!
Прегръщам те, Галя!

2007-09-28T15:31:32+03:00
Индиана (Криси)

Обви ме Самота, Галя, тъй силно е...Цял един живот в няколко стройни реда и неповторими сравнения, чудесна си! Естествено, че ще се справиш! С най-добри пожелания!

2007-09-27T14:30:51+03:00
Магинка (Магдалена Рашева)

Стреляш точно в целта!
Истински и дълбок стих! Браво и от мен!

2007-09-27T12:52:29+03:00
blackberry (Александра Михалева)

Тъжно е... Но много ми хареса... Обичам тъжните стихотворения. Но ти пожелавам да нямаш поводи да ги пишеш!

2007-09-27T01:15:14+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Чудесно написано! Поздрави за темата и изпълнението!

2007-09-26T22:12:02+03:00