А, тръгваше ли? Май, че те изплаших!? Прости ми тази женска суета... И тези куфари - нали са наши? - мечтаехме да покоряваме света! Какво остана? Взел си, дал си - свърши. Огнището със пепел се покри. Как любовта ни нещо я прекърши? И погледът ми вече не искрИ. Внезапно влязох - в стаята е душно, а устните ти пълни са със страх. Недей ме заблуждава - най-излишни са думите, сред тази пустота. Май по-добре е, тръгвай, нямаш време! Животът - пълноводната река, след малко ще почука да те вземе... А аз пък - ще се справя и сама!
Обви ме Самота, Галя, тъй силно е...Цял един живот в няколко стройни реда и неповторими сравнения, чудесна си! Естествено, че ще се справиш! С най-добри пожелания!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Прекрасен стих!
Прегръщам те, Галя!