26 sept 2007, 15:50

ЕДНО КЪМ ЕДНО 

  Poesía
1092 0 11
А, тръгваше ли?
Май, че те изплаших!?
Прости ми тази женска суета...
И тези куфари -
нали са наши? -
мечтаехме да покоряваме света!
Какво остана?
Взел си, дал си - свърши.
Огнището със пепел се покри.
Как любовта ни нещо я прекърши?
И погледът ми вече не искрИ.
Внезапно влязох -
в стаята е душно,
а устните ти пълни са със страх.
Недей ме заблуждава -
най-излишни
са думите, сред тази пустота.
Май по-добре е, тръгвай,
нямаш време!
Животът - пълноводната река,
след малко ще почука
да те вземе...
А аз пък -
ще се справя и сама!

© Галя Минчева Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Човек е по-силен отколкото предполага! Каквото не ни е дошло до главата, само с това не се е справил!
    Прекрасен стих!
    Прегръщам те, Галя!
  • Обви ме Самота, Галя, тъй силно е...Цял един живот в няколко стройни реда и неповторими сравнения, чудесна си! Естествено, че ще се справиш! С най-добри пожелания!
  • Стреляш точно в целта!
    Истински и дълбок стих! Браво и от мен!
  • Тъжно е... Но много ми хареса... Обичам тъжните стихотворения. Но ти пожелавам да нямаш поводи да ги пишеш!
  • Чудесно написано! Поздрави за темата и изпълнението!
  • Прекрасен стих!Поздравления!Много ми допаднаха изводите...
  • "Боже Господи, колко мъка има по тоя свят" е казал
    Йовков и тя наистина под всякаква форма е покрай нас,
    за съжаление.Силна е творбата ти!
    ПОЗДРАВИ!!!
  • Браво , Галя,
    силен истински стих,
    искрен от душата.
    С обич за обич.
    Късмет ти желая.
  • Силен е стихът ти Галя!
    Силна си и ти!
    Поздрав!
  • Много е истинско.
    Поздравления от мен.
  • Браво!
Propuestas
: ??:??