Едно лице
Едно лице с усмивка надари Съдбата.
То свети по-силно от Слънцето дори.
Пръска щастие и радости душата
и блещукат в мрака две сияйни очи...
Едно лице днес отново се усмихва...
И то не просто ей така. На света.
Болката в миг утихва...
Да ме натъжава няма отново да и позволя...
Едно лице днес отново е щастливо.
Защото обича. Защото е обичано.
Изражението е повече от красиво...
А името дори няма нужда да бъде изричано.
Едно лице днес отново сияе,
зарадвано, че Съдбата с чар го надари.
Какво повече може да желае?
Младо, жизнено лице, на което обичта си ти подари...
То свети по-силно от Слънцето дори.
Пръска щастие и радости душата
и блещукат в мрака две сияйни очи...
Едно лице днес отново се усмихва...
И то не просто ей така. На света.
Болката в миг утихва...
Да ме натъжава няма отново да и позволя...
Едно лице днес отново е щастливо.
Защото обича. Защото е обичано.
Изражението е повече от красиво...
А името дори няма нужда да бъде изричано.
Едно лице днес отново сияе,
зарадвано, че Съдбата с чар го надари.
Какво повече може да желае?
Младо, жизнено лице, на което обичта си ти подари...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Матеева Все права защищены
