Едно лице с усмивка надари Съдбата.
То свети по-силно от Слънцето дори.
Пръска щастие и радости душата
и блещукат в мрака две сияйни очи...

Едно лице днес отново се усмихва...
И то не просто ей така. На света.
Болката в миг утихва...
Да ме натъжава няма отново да и позволя...

Едно лице днес отново е щастливо.
Защото обича. Защото е обичано.
Изражението е повече от красиво...
А името дори няма нужда да бъде изричано.

Едно лице днес отново сияе,
зарадвано, че Съдбата с чар го надари.
Какво повече може да желае?
Младо, жизнено лице, на което обичта си ти подари...