Едно лице
То свети по-силно от Слънцето дори.
Пръска щастие и радости душата
и блещукат в мрака две сияйни очи...
Едно лице днес отново се усмихва...
И то не просто ей така. На света.
Болката в миг утихва...
Да ме натъжава няма отново да и позволя...
Едно лице днес отново е щастливо.
Защото обича. Защото е обичано.
Изражението е повече от красиво...
А името дори няма нужда да бъде изричано.
Едно лице днес отново сияе,
зарадвано, че Съдбата с чар го надари.
Какво повече може да желае?
Младо, жизнено лице, на което обичта си ти подари...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
