2 нояб. 2006 г., 23:12

Едно малко слънце

899 0 6

Едно малко слънце тупти в моите ръце

в очите му виждам целия свят

сбрал обич и нежност в мойто сърце

прави живота ми с чудеса богат.

 

Щедро пак към мен пръсти протяга

свива с поглед сериозен устнички

по бузките розови слънцето бяга

и потъвам в прегръдката на тези ръчички.

 

Недокоснат от грижи той ми носи утеха

и приема ме в своя бебешки свят

аз към него вечно ще търся пътека

защото обичам този малчуган сърцат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зл Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...