2.11.2006 г., 23:12

Едно малко слънце

897 0 6

Едно малко слънце тупти в моите ръце

в очите му виждам целия свят

сбрал обич и нежност в мойто сърце

прави живота ми с чудеса богат.

 

Щедро пак към мен пръсти протяга

свива с поглед сериозен устнички

по бузките розови слънцето бяга

и потъвам в прегръдката на тези ръчички.

 

Недокоснат от грижи той ми носи утеха

и приема ме в своя бебешки свят

аз към него вечно ще търся пътека

защото обичам този малчуган сърцат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зл Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...