2 nov 2006, 23:12

Едно малко слънце

  Poesía
896 0 6

Едно малко слънце тупти в моите ръце

в очите му виждам целия свят

сбрал обич и нежност в мойто сърце

прави живота ми с чудеса богат.

 

Щедро пак към мен пръсти протяга

свива с поглед сериозен устнички

по бузките розови слънцето бяга

и потъвам в прегръдката на тези ръчички.

 

Недокоснат от грижи той ми носи утеха

и приема ме в своя бебешки свят

аз към него вечно ще търся пътека

защото обичам този малчуган сърцат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...