Едно–наум-ия...
Посрещнах съвършения Ромео,
изпратих го във версията "Фал!".
Хиляда женски крепости превземал,
а никоя от тях не задържал...
Сега ми мигаш гузно на парцали...
Не мигай. Че ще взема да настина.
Отдавна съм си струпала багажа,
до утре ще забравиш, че ме има.
Не го мисли - как ще се разделяме -
задоволих се с твоето объркване.
Дулото накривих при прицелване -
уцелих неудачник.
(Но се мръкваше...)
Както и да е, сега оставям те
да сбъдваш женските едно-наум-ия.
(За моите - оказа се очакван.)
Хем знаех, но... Наивност му е думата.
Сбогом, мой Ромео! Ти заспивай
със Спящата Красавица в легло.
Оставяйки те,
Жулиета ще отиде
до бистро "Кавак"...
За по едно. :)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лора Димитрова Все права защищены
Хммм... сега разбрах защо се е усещало в неритмичност-липсва ми ударение. "Дулото накрИвих при прицелване..." И това "при прицелване..."Уха.
