Едно обичане...
Едно обичане…
Едно обичане във мен трепти.
През зимата, във бяло оцветено,
в дълбоки снегове блести,
от приказка вълшебна сътворено.
Досбъдва ме със първата зора
и всеки ден ме сътворява в птица,
помага ми свободна да летя,
да грея във небесната зеница.
Създава в мен магично радостта,
попива във мечтите дългокоси,
мерител тих е то за вечността,
рисувам в него мислите си боси.
И ти си в него – светъл и шептящ,
една далечна тайна във сърцето,
изписан знак, от древното горящ
и вятърът, търкулнат над морето.
Това обичане ще ме спаси
във бъдните неистови години,
то Стария завет ще възкреси,
копнежите от минало щастливи.
Ала сега в зелена тишина
потъва мойта звездна същност,
прегръщам с нежност любовта
в една усмихната окръжност.
25.01.2017г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
