26 июл. 2008 г., 16:43

Едно оставено момиче без любов

2K 0 3
Едно оставено момиче без любов

По теб и тази нощ едно сърце за тебе страда,
по теб отново едно момиче тъй отчаяно плаче,
по теб и само за теб то очите си изплака,
но ти не виждаш нейните сълзи,
ти не изпитваш болката, която я гори..
Тя живее, но само, защото ти и даваш сили,
сили, от които я боли.
Ти живееш в своя свят без правила
и сам създаваш си закони, а тя отчаяно след теб върви
и спазва всяка твоя дума.
Тя отчаяно се моли нощем
и иска да си неин...
Тя отчаяно живее още и плаче ден след ден.
Тя от теб зависи, нали ти си единствената и сила.
Ти завинаги си в нейното сърце,
ти никога не ще обичаш туй дете.
Ти никога не си до нея, ти винаги си с друга,
а тя, малкото момиче, е виновно, виновно за това, че те обича
и отново сълза по красивото и лице се стича.
Тя не може да живее без теб,
все пак и тя е човек и търси любов,
търси живот,
търси щастие,
но отново и днес ще остане без него...
Отиди дори за миг до това обречено момиче,
и го излъжи, излъжи поне за час колко много я обичаш,
прегърни я, а после си иди,
повярвай - тя ще бъде щастлива,
ако твоето сърце поне веднъж за нея умира...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истинско и изстрадано...И аз откривам себе си в тази героиня,зная какво е да искаш малко любов поне,нда живееш с тази болка в гърдите... Желая ти само щастие и дано той поне веднъж проумее колко е болезнено и поне веднъж "твоето сърце поне веднъж за нея умира... "
    Поздрав!
  • "Тя отчаяно живее още и плаче ден след ден"-живее болезнено бих казал-съчувствам ти защото имам подобен проблем
  • Тъжно, много тъжно!!!Желая на лирическата щастие!!!
    Поздрав!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...