Едно пораснало дете
Нощна птица над мене прелита,
а аз съм се свила в тревата.
Отново във мисли за тебе обвита -
така ще посрещна зората.
Седя и си мисля за всичко, което
преди теб е било мечти...
И няма го вече във мене детето,
а има в очите сълзи.
Аз те обичах, а ти не разбра,
че сърцето за тебе туптеше.
"Няма ги чувствата" ми спомена,
а душата горчиво кървеше.
Задава се утро, изгрява денят...
Замръзнало е детето...
Душата му нежна и обичта
бавно политат в небето...
а аз съм се свила в тревата.
Отново във мисли за тебе обвита -
така ще посрещна зората.
Седя и си мисля за всичко, което
преди теб е било мечти...
И няма го вече във мене детето,
а има в очите сълзи.
Аз те обичах, а ти не разбра,
че сърцето за тебе туптеше.
"Няма ги чувствата" ми спомена,
а душата горчиво кървеше.
Задава се утро, изгрява денят...
Замръзнало е детето...
Душата му нежна и обичта
бавно политат в небето...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Все права защищены
