remivorud (Димитър Дуров)
19 1
21 апр. 2011 г., 23:34

Едно сърце 

  Поэзия » Любовная
602 0 1

Влакът потаен, ние сме двама
в топло и мръсно купе.
Аз все те виждам в лъчи обляна,
но все пак си още дете.

Гледаш ме тъжно, това ме тревожи,
питам се как си, дали те боли.
Хващаш ръката ми, пот ме облива,
чувствам се спрял, а влакът върви.

Виждам, обичам, в любов се заричам,
усещам и чувствам дори.
Нищо не може, да ме разтревожи,
без да те гледам обаче боли.

Това са глаголи, думи са голи,
не значат нищо за мен.
Спирам и тръгвам, без да поглеждам
в прозореца мрачен, студен.

© Димитър Дуров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубав стих!Но думите никога не са голи!Освен тези на политиците.Напротив, всеки препинателен знак дори, може да има съдбовно значение.Но това си е мое мнение...
Предложения
: ??:??