23 февр. 2006 г., 16:06

Едно улично куче

1.3K 0 6
Несретниче мое, мъничко, бяло
помня добрите ти, умни очи,
гладното ти, кльощаво тяло,
скимтенето в което страх личи.
Клекнах, нежно те помилвах,
нахраних те с парченце хляб.
Повярва ми! Доверието ти не оправдах!
Не те опазих, мъничко несретниче-
убили те-на някого си пречел.
Застреляли те просто ей така,
без причина-бил си улично псе!
Домъчня ми за тебе! Заплаках!
Стиснах безсилно ръце!
Себе си и другите питах:
Нима сме изгубили свойто сърце?
Убийството е лесен изход,
но съвестта ми се бунтува и крещи!
Те искат малко, само хляб, подслон!
Защо бе хора не им направим дом?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Те искат малко, само хляб, подслон!
    Защо бе хора не им направим дом?"
    Много силно,наистина,поздравленияАз лично много обичам кучетата,дори си имам едничко вкъщи,и много ги съжалявам тези бездомните,за тях трябва да се погрижат добри и милостиви хора,но за съжаление от тях останаха много малкоАко можех бих си ги взела всичките,но това е невъзможно
  • Раплака ме! Толкова е мъчно! Разбирате ли, нямаме сърца! Те с нищо не ни пречат просто искат една ласка и късче хляб, толкова ли е трудно да им я дадем?! Моля се дано бъдат щастливи ако не в този поне в другия им живот!
  • Радвам се, че не всички сърца са изгубени! Проблема не е малък, а и решението му е трудно за бедната ни държава.
  • И аз обожавам животните и особено ме трогва съдбата на бездомните!6!
  • Благодаря ти! Вълнува ме съдбата на бездомните кучета,а точно това беше много специално. Обичах го истински!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....