23 feb 2006, 16:06

Едно улично куче

  Poesía
1.3K 0 6
Несретниче мое, мъничко, бяло
помня добрите ти, умни очи,
гладното ти, кльощаво тяло,
скимтенето в което страх личи.
Клекнах, нежно те помилвах,
нахраних те с парченце хляб.
Повярва ми! Доверието ти не оправдах!
Не те опазих, мъничко несретниче-
убили те-на някого си пречел.
Застреляли те просто ей така,
без причина-бил си улично псе!
Домъчня ми за тебе! Заплаках!
Стиснах безсилно ръце!
Себе си и другите питах:
Нима сме изгубили свойто сърце?
Убийството е лесен изход,
но съвестта ми се бунтува и крещи!
Те искат малко, само хляб, подслон!
Защо бе хора не им направим дом?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Те искат малко, само хляб, подслон!
    Защо бе хора не им направим дом?"
    Много силно,наистина,поздравленияАз лично много обичам кучетата,дори си имам едничко вкъщи,и много ги съжалявам тези бездомните,за тях трябва да се погрижат добри и милостиви хора,но за съжаление от тях останаха много малкоАко можех бих си ги взела всичките,но това е невъзможно
  • Раплака ме! Толкова е мъчно! Разбирате ли, нямаме сърца! Те с нищо не ни пречат просто искат една ласка и късче хляб, толкова ли е трудно да им я дадем?! Моля се дано бъдат щастливи ако не в този поне в другия им живот!
  • Радвам се, че не всички сърца са изгубени! Проблема не е малък, а и решението му е трудно за бедната ни държава.
  • И аз обожавам животните и особено ме трогва съдбата на бездомните!6!
  • Благодаря ти! Вълнува ме съдбата на бездомните кучета,а точно това беше много специално. Обичах го истински!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...