10 мая 2011 г., 12:01

Еднорог

1.3K 0 0

ЕДНОРОГ


Като самотен еднорог, лутащ се безцелно в тъмната гора,

така и моето сърце, когато ти не си до мен, потъва като във мъгла.

И сякаш този еднорог, вървейки, плаче със сълзи кристални,

в стремежа се да достигне теб, той пада в тез дълбоки ями кални.

 

И само зарад теб той става и пак напред - устремено продължава,

и дори и в тръни кървави той да върви, усеща, че към теб се приближава.

И знае - усеща те така далеко в този тъмен мрак,

но теб да стигне, еднорогът ще прерови всеки камък, дънер, та дори и храсталак.

 

Чувства липсата ти, затягаща се около врата му, като от стомана връв,

но пак той има сили тебе да намери, дори облян във сребърната си митична кръв.

Кален, кървав, изморен, издран от тръните жестоки,

да е с теб, той броди през полята черни и широки.

От блясъка останал само неговият златен рог,

но за да докосне твоята ръка, на дявола дори и него би отдал като залог.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андриан Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...