29 мая 2009 г., 21:56

Едностранна Любов!

1K 0 1

Красиво е, когато се вричаш

в любов на човека от теб почитан.

Красиво е и когато ти го обичаш,

а в замяна биваш неземно обичан.

 

Красиво е, когато силно желаеш

да бъдеш с любимия си човек.

Красиво е, когато за него мечтаеш

и ти се иска той винаги да е до теб.

 

Но некрасивото идва, когато съзреш,

че тези чувства са еднопосочни.

Некрасиво е, но не искаш да спреш

и чертаеш много схеми неточни.

 

Некрасиво и много е зловещо даже,

любовни думи по нея да изричаш,

а тя без капка сълзица да ти каже,

че съжалява, но другиго обича.

 

Но красиво е, че след всичко сторено,

пак във нея опора ще потърсиш.

Красиво е, че със сърце прободено

и за миг няма да спреш да се бориш.

 

Красиво и необяснимо бреме е,

че да умреш дори за нея си готов.

Но некрасива и тъй безскрупулна е,

жестокостта на едностранната любов.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любовта не е едностранна, двустранна и т.н. странна, има само любов и нейното координатно начало е изпитващия я, а от нея и боли и/или ти е хубаво, явно затова не всеки е готов да я изпита, не всеки е толкова силен да понесе болката...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...