Красиво е, когато се вричаш

в любов на човека от теб почитан.

Красиво е и когато ти го обичаш,

а в замяна биваш неземно обичан.

Красиво е, когато силно желаеш

да бъдеш с любимия си човек.

Красиво е, когато за него мечтаеш

и ти се иска той винаги да е до теб.

Но некрасивото идва, когато съзреш,

че тези чувства са еднопосочни.

Некрасиво е, но не искаш да спреш

и чертаеш много схеми неточни.

Некрасиво и много е зловещо даже,

любовни думи по нея да изричаш,

а тя без капка сълзица да ти каже,

че съжалява, но другиго обича.

Но красиво е, че след всичко сторено,

пак във нея опора ще потърсиш.

Красиво е, че със сърце прободено

и за миг няма да спреш да се бориш.

Красиво и необяснимо бреме е,

че да умреш дори за нея си готов.

Но некрасива и тъй безскрупулна е,

жестокостта на едностранната любов.