Красиво е, когато се вричаш
в любов на човека от теб почитан.
Красиво е и когато ти го обичаш,
а в замяна биваш неземно обичан.
Красиво е, когато силно желаеш
да бъдеш с любимия си човек.
Красиво е, когато за него мечтаеш
и ти се иска той винаги да е до теб.
Но некрасивото идва, когато съзреш,
че тези чувства са еднопосочни.
Некрасиво е, но не искаш да спреш
и чертаеш много схеми неточни.
Некрасиво и много е зловещо даже,
любовни думи по нея да изричаш,
а тя без капка сълзица да ти каже,
че съжалява, но другиго обича.
Но красиво е, че след всичко сторено,
пак във нея опора ще потърсиш.
Красиво е, че със сърце прободено
и за миг няма да спреш да се бориш.
Красиво и необяснимо бреме е,
че да умреш дори за нея си готов.
Но некрасива и тъй безскрупулна е,
жестокостта на едностранната любов.
© Владимир Ганчев Всички права запазени