29 янв. 2011 г., 08:54

Едва ли...

872 0 3

Ще се срещнем ли някога пак?
Едва ли...
А така ми се иска...

Както дръзка светулка - непрогледния мрак,
те мечтая
и искрички разплисквам...

И се моля
и боря...
Макар и за миг...
макар и без чувства...
да вкуся отново от твоята същност...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Шопова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих, Дарена! Почувствах се разбрана! Благодаря ви!
  • Хареса ми!
  • Знаеш ли, някога пак ще се срещнем,
    със коси побелели и в очите сълзи...
    Не! Не искам за тогава да мисля,
    че за тази среща от сега ме боли...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...