Не мога да те лъжа и признавам -
не искам да съм влюбен повече.
Омръзна ми да бъда океан,
и уморено да пресъхвам обичи.
Ужасно отегчих се. Не е истина!
То бива пък такава хамалогия!
Да гониш ветрове е тъй безсмислено,
тъй както да се хванеш за утопия.
Но нека го играем още малко.
(Прехласнато за тебе ще мечтая)
На тебе пък за мен ще ти е жалко,
че видиш ли, аз адски се терзая...
Не казвам, че лъжа е любовта ни.
Живота си живяхме, ненаучени.
По-скоро е написано - "Едва ли"
И твърде нелогично, да се случим...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Все права защищены