28 мар. 2018 г., 02:44

***

436 0 0

Казват че под края на небето живеят незабравени души,

Те просто слизат за последно всеки път,

А там под края на небето, една жена полупозната,

Чака нечия душа да слезе за последно,

Една неутешима болка,

запечатана във черно бяла снимка,

Една пронизва ща до болка дума...

Казват че там под края на небето живеят незабравени души,

Казват че слизат долу на земята,

А аз им казах не там просто,

Там просто ехото не спира да повтаря думата на полупознатата жена,

Там ехото и нейното стенание живеят

А другото е просто приказка,

Там вдън горите назад

Та чак под края на небето!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...