Казват че под края на небето живеят незабравени души,

Те просто слизат за последно всеки път,

А там под края на небето, една жена полупозната,

Чака нечия душа да слезе за последно,

Една неутешима болка,

запечатана във черно бяла снимка,

Една пронизва ща до болка дума...

Казват че там под края на небето живеят незабравени души,

Казват че слизат долу на земята,

А аз им казах не там просто,

Там просто ехото не спира да повтаря думата на полупознатата жена,

Там ехото и нейното стенание живеят

А другото е просто приказка,

Там вдън горите назад

Та чак под края на небето!