Mar 28, 2018, 2:44 AM

***

  Poetry » Love
439 0 0

Казват че под края на небето живеят незабравени души,

Те просто слизат за последно всеки път,

А там под края на небето, една жена полупозната,

Чака нечия душа да слезе за последно,

Една неутешима болка,

запечатана във черно бяла снимка,

Една пронизва ща до болка дума...

Казват че там под края на небето живеят незабравени души,

Казват че слизат долу на земята,

А аз им казах не там просто,

Там просто ехото не спира да повтаря думата на полупознатата жена,

Там ехото и нейното стенание живеят

А другото е просто приказка,

Там вдън горите назад

Та чак под края на небето!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...