5 нояб. 2010 г., 09:37

---

797 0 3

Забравен остров "Страст и нежност",
горящ в сърцето, чакащ теб.
Забавен бяг на скритите вълшебства,
любов, тъга, отрова, лек.

Изваян блян за бъдещата среща,
и истина, и същевременно лъжа.
Реален смях, на щастието прежда,
ти, аз, заедно, сама.

Омаен ден, на слънцето лъчите,
мечта една и спомен мил.
Оставен огън, пламъци в очите,
вчера, днес, призори.

Таен жест, показващ "обич",
навярно грешно разгадан,
Равен също и на "сбогом",
ти, аз... сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • повечето стихове са ми така...странни :D,но всичко е с цел...ако се задълбае личи много,но повечето хора не вникват чак толкова, просто се наслаждават.
  • ако се вгледа малко човек и поразмишлява, ще открие, че недостига на срички е с цел смисловата идея на последния стих е края на "двамата",затова и сричките се "губят"
  • Чудесен стих.Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...