22 июн. 2009 г., 21:17

*** (ефимерно) 

  Поэзия
1733 0 26

© Дора Павлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Толкова е...невидимо въздействащо...Невероятно е!
  • Прекрасно е...
  • Намокри ме и прави локви, но никога не съм самотна!
    Поздрав за това усещане!
  • каквото и да вали тук...
    до кости ме намокри...с обич, Дорче.
  • Ние сме част от природната същност на нещата.
  • Това е и моето усещане за дъжда - неуловима свежест - за сетивата и духа. Прекрасен, невероятно вълшебен стих. И аз искам така ,.. но не става.
  • Оооо да!!!

    Точно както обичам!

    Чудесия си, Доре!*
  • И при мен често вали така. Познато усещане.Прекрасно е. Просто прелест.
  • Ето това посвещение вече е ВЕЛИКОЛЕПНО! И не само защото е на Дора (тя го заслужава), а защото е прекрасно написано!
    Дорич, завидях ти най-искрено и благородно!
    Ако можех да поставя още една шестица и за посветителката!
  • Нели, благодаря ти!

  • Посвещението ти заслужава аплодисменти, Нели!
  • Разпиляха се
    старите перли
    и посипаха пода с тъга,
    на врата и увисна -
    изтръпнала,
    малка корда
    от наниз с душа.
    А крилата
    безмълвно притиснаха
    с няма болка,
    пропитата с грях
    бяла риза ,
    самотно увиснала
    дългокоса,
    посипана с прах...
    ....всички литнаха,
    Зевс ги повика
    гракна ятото с бели крила
    грациозно,
    по женски
    извиха
    свойте жилави,
    здрави тела
    ...само Тъмната
    долу остана
    вече светла и с къса коса
    по полето изтръпнали,
    в рани
    крачат
    нейните две ходила
    ...колко празно небето увисна
    изведнъж
    заваля без вода
    само миг,
    и за малко да плисне
    наранената харпи- душа...
    Дай ръцете си..
    тук е различно,
    откровено -
    не само слова...
    и дори да е
    НЕпоетично:
    вече смъртна си,
    просто жена....

    на Дора Павлова
    (бивша Дарк ХАРПИ)
    с уважение: неллнокиа
  • Тук днес е сънчево!
    Изпращам ти един златен лъч - да те погали вместо мен!
    Каке*!
  • Е те това вече наистина много ми хареса. Страхотен стих. Вали...
  • !!!
    Дореее...
  • Екстра! Чак няма за какво да се заям
    Сега се усмихни, че не му е времето за сняг наистина.
  • Днес няма да вали, ще има само дъга, леко докосване, полет и потъване в нечии очи. Просто слушах внимателно прогнозата за времето...в твоите очи!!! Усмивки за теб, Доре и слънчево време!!!
  • Позантата е убиец, Доре!
    Капките дъжд в очите... сълзи ли са?
    Питам си...
  • ...
  • Рядко му се случва. Затова е толкова мощно. Като земетръс. Но ни освобождава, миг преди експлозията. Нежно и деликатно казваш силни неща, Дорееее!
  • Страхотна емоция... страхотен стих!...
    Но не си, не си сама!...
    Докосвам те ефимерно и те обичам!*
    Пак ще се върна тук!
    Доренце!***
  • ... удоволствие си!

    Попих... каквото и да е...
  • "Моето цвете е ефимерно - каза си малкият принц - и има само четири бодли, за да се защитава от целия свят! А аз го оставих съвсем самичко!"...из "Малкият принц".
    Помогни да не сме самотни...Можеш!
    Сърдечни поздрави за мъдрия стих!
  • Много харесвам стиховете ти...
    Потъвам в тях съвсем НЕефимерно...доста честичко...
    Усещанията ти ме завладяват...
    ..ето сега се почувствах безплътна и самотна...
    Прекрасно е, когато надникваш в света на другия...
  • !*
  • Долавя се, когато си най-сам
    и имаш нужда от докосване,
    макар и ефимерно -
    да не си самотен. Като днес.

    Сам съм...Имам нужда...Долових го...
    Поздрави и усмивки!
Предложения
: ??:??