doreto66 (Дора Павлова)
161 8780

Enviar mensage a usuario

¡Para poder enviar mensajes es necesario acceder a su cuenta!

Cerrar

*** (ефимерно) 

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

• eden94 (Автор Автор)

  2010-06-08T13:38:38+03:00
  Толкова е...невидимо въздействащо...Невероятно е!
• angel-angel (АНИ ИВАНОВА)

  2009-08-19T10:25:24+03:00
  Прекрасно е...
• Thistle (Теди Савчева)

  2009-08-05T16:21:35+03:00
  Намокри ме и прави локви, но никога не съм самотна!
  Поздрав за това усещане!
• mariniki (Магдалена Костадинова)

  2009-07-13T11:45:49+03:00
  каквото и да вали тук...
  до кости ме намокри...с обич, Дорче.
• lonelyman (Златко Тошков)

  2009-06-25T23:20:12+03:00
  Ние сме част от природната същност на нещата.
• Sarabi (Джулиана Кашон)

  2009-06-25T09:24:06+03:00
  Това е и моето усещане за дъжда - неуловима свежест - за сетивата и духа. Прекрасен, невероятно вълшебен стих. И аз искам така ,.. но не става.
• Neon (Ол)

  2009-06-24T11:36:15+03:00
  Оооо да!!!
  
  Точно както обичам!
  
  Чудесия си, Доре!*
• darkness_n_silence (Надежда Тодорова)

  2009-06-24T07:43:00+03:00
  И при мен често вали така. Познато усещане.Прекрасно е. Просто прелест.
• andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

  2009-06-23T23:59:15+03:00
  Ето това посвещение вече е ВЕЛИКОЛЕПНО! И не само защото е на Дора (тя го заслужава), а защото е прекрасно написано!
  Дорич, завидях ти най-искрено и благородно!
  Ако можех да поставя още една шестица и за посветителката!
• doreto66 (Дора Павлова)

  2009-06-23T23:57:31+03:00
  Нели, благодаря ти!
  
  
• Незабравима (Кремена Стоева)

  2009-06-23T23:54:13+03:00
  Посвещението ти заслужава аплодисменти, Нели!
• nellnokia (Нели Господинова)

  2009-06-23T23:42:42+03:00
  Разпиляха се
  старите перли
  и посипаха пода с тъга,
  на врата и увисна -
  изтръпнала,
  малка корда
  от наниз с душа.
  А крилата
  безмълвно притиснаха
  с няма болка,
  пропитата с грях
  бяла риза ,
  самотно увиснала
  дългокоса,
  посипана с прах...
  ....всички литнаха,
  Зевс ги повика
  гракна ятото с бели крила
  грациозно,
  по женски
  извиха
  свойте жилави,
  здрави тела
  ...само Тъмната
  долу остана
  вече светла и с къса коса
  по полето изтръпнали,
  в рани
  крачат
  нейните две ходила
  ...колко празно небето увисна
  изведнъж
  заваля без вода
  само миг,
  и за малко да плисне
  наранената харпи- душа...
  Дай ръцете си..
  тук е различно,
  откровено -
  не само слова...
  и дори да е
  НЕпоетично:
  вече смъртна си,
  просто жена....
  
  на Дора Павлова
  (бивша Дарк ХАРПИ)
  с уважение: неллнокиа
  
• petinka67 (Петя Кръстева)

  2009-06-23T17:59:36+03:00
  Тук днес е сънчево!
  Изпращам ти един златен лъч - да те погали вместо мен!
  Каке*!
• Lovewear (Пепър Формаджи)

  2009-06-23T11:46:46+03:00
  Е те това вече наистина много ми хареса. Страхотен стих. Вали...
• lips_of_angels (Ем)

  2009-06-23T10:08:07+03:00
  !!!
  Дореее...
• Човек (Анна Станоева)

  2009-06-23T09:52:48+03:00
  Екстра! Чак няма за какво да се заям
  Сега се усмихни, че не му е времето за сняг наистина.
• svetlanal (Светлана Лажова)

  2009-06-23T07:54:17+03:00
  Днес няма да вали, ще има само дъга, леко докосване, полет и потъване в нечии очи. Просто слушах внимателно прогнозата за времето...в твоите очи!!! Усмивки за теб, Доре и слънчево време!!!
• vesi-lina (Веска Алексиева)

  2009-06-23T06:57:47+03:00
  Позантата е убиец, Доре!
  Капките дъжд в очите... сълзи ли са?
  Питам си...
  
• Жулли (Юлия Димитрова)

  2009-06-23T01:59:14+03:00
  ...
• ria (Гергана Иванова)

  2009-06-22T23:42:44+03:00
  Рядко му се случва. Затова е толкова мощно. Като земетръс. Но ни освобождава, миг преди експлозията. Нежно и деликатно казваш силни неща, Дорееее!
• andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

  2009-06-22T22:58:00+03:00
  Страхотна емоция... страхотен стих!...
  Но не си, не си сама!...
  Докосвам те ефимерно и те обичам!*
  Пак ще се върна тук!
  Доренце!***
  
• beti

  2009-06-22T22:43:51+03:00
  ... удоволствие си!
  
  Попих... каквото и да е...
  
• wind2008 (Владимир)

  2009-06-22T22:06:00+03:00
  "Моето цвете е ефимерно - каза си малкият принц - и има само четири бодли, за да се защитава от целия свят! А аз го оставих съвсем самичко!"...из "Малкият принц".
  Помогни да не сме самотни...Можеш!
  Сърдечни поздрави за мъдрия стих!
• nellnokia (Нели Господинова)

  2009-06-22T21:45:59+03:00
  Много харесвам стиховете ти...
  Потъвам в тях съвсем НЕефимерно...доста честичко...
  Усещанията ти ме завладяват...
  ..ето сега се почувствах безплътна и самотна...
  Прекрасно е, когато надникваш в света на другия...
  
• Dark_Island (Таня Георгиева)

  2009-06-22T21:31:13+03:00
  !*
• WhiteHart (Йордан Илиев)

  2009-06-22T21:21:02+03:00
  Долавя се, когато си най-сам
  и имаш нужда от докосване,
  макар и ефимерно -
  да не си самотен. Като днес.
  
  Сам съм...Имам нужда...Долових го...
  Поздрави и усмивки!