*** (ефимерно)
Истински вали за първи път.
Сякаш из ведро. Не спира.
Сняг не е. Не е и дъжд.
„Каквото” и да е - си няма име,
понеже рядко му се случва
така поройно да се стича,
а да мокри и да прави локви -
никога.
След края му – дъга?! Едва ли!
Лъчите са безсилни да го хванат.
Невидимост е. Няма капки.
Долавя се, когато си най-сам
и имаш нужда от докосване,
макар и ефимерно -
да не си самотен.
Като днес.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Павлова Всички права запазени
