29 янв. 2021 г., 11:12

Ефимерност

432 2 9

 

Ефимерност

 

Не искам да си спомням за съдбата, 
достатъчно живя си вместо мен. 
Посядам вечер тихо на луната, 
там вятър не зимува изморен


А тук е стръмно пусто и безлично. 
Живее сив магьосник вместо сняг, 
заплита в тънък сън коварни мисли
и розови отвари вместо бяг. 


Преследват се човеците в любови,

по-глухи и далечни от звезда. 
Аз искам да те виждам все отново. 
Дори да се разпадна без следа. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за споделеното, Ангелина!
  • Йоана, малцина могат да поседнат “ вечер тихо на луната”... и да погледната на прозаичните човешки “любови” от висотата на звезда. Ти го можеш! Благодаря ти за удоволствието да те чета!
  • Благодаря ви за споделеното! Да имате много хубава вечер!
  • На една луна разстояние светът сигурно е невероятно различен, Йоана! А тук, ти така вярно си го изразила: "Преследват се човеците в любови, по-глухи и далечни от звезда." Скръбно, но истинско! Поздравявления!
  • Това което особено ми харесва в това стихотворение, Йоана е, че в него няма заигравания. Една интимна изповед изведена спонтанно от дъното на душата, която е предадена чрез твоя неповторим стил - оригинално и силно докосващо.

    "А тук е стръмно пусто и безлично. Живее сив магьосник вместо сняг,
    заплита в тънък сън коварни мисли и розови отвари вместо бяг.
    Преследват се човеците в любови, по-глухи и далечни от звезда.
    Аз искам да те виждам все отново. Дори да се разпадна без следа."

    Вълшебни редове, за които съм ти дълбоко благодарен, защото тази вечер исках да прочета нещо истинско и красиво, а не правени стихоплетства, които напоследък сякаш преобладават.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...