Не искам да си спомням за съдбата,
достатъчно живя си вместо мен.
Посядам вечер тихо на луната,
там вятър не зимува изморен.
А тук е стръмно пусто и безлично.
Живее сив магьосник вместо сняг,
заплита в тънък сън коварни мисли
и розови отвари вместо бяг.
Преследват се човеците в любови,
по-глухи и далечни от звезда.
Аз искам да те виждам все отново.
Дори да се разпадна без следа.