limeruna (Йоана)
565 3355
29.01.2021 г., 11:12 ч.

Ефимерност 

  Поезия » Любовна, Друга
259 2 9

 

Ефимерност

 

Не искам да си спомням за съдбата, 
достатъчно живя си вместо мен. 
Посядам вечер тихо на луната, 
там вятър не зимува изморен. 


А тук е стръмно пусто и безлично. 
Живее сив магьосник вместо сняг, 
заплита в тънък сън коварни мисли
и розови отвари вместо бяг. 


Преследват се човеците в любови,

по-глухи и далечни от звезда. 
Аз искам да те виждам все отново. 
Дори да се разпадна без следа. 

 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за споделеното, Ангелина!
  • Йоана, малцина могат да поседнат “ вечер тихо на луната”... и да погледната на прозаичните човешки “любови” от висотата на звезда. Ти го можеш! Благодаря ти за удоволствието да те чета!
  • Благодаря ви за споделеното! Да имате много хубава вечер!
  • На една луна разстояние светът сигурно е невероятно различен, Йоана! А тук, ти така вярно си го изразила: "Преследват се човеците в любови, по-глухи и далечни от звезда." Скръбно, но истинско! Поздравявления!
  • Това което особено ми харесва в това стихотворение, Йоана е, че в него няма заигравания. Една интимна изповед изведена спонтанно от дъното на душата, която е предадена чрез твоя неповторим стил - оригинално и силно докосващо.

    "А тук е стръмно пусто и безлично. Живее сив магьосник вместо сняг,
    заплита в тънък сън коварни мисли и розови отвари вместо бяг.
    Преследват се човеците в любови, по-глухи и далечни от звезда.
    Аз искам да те виждам все отново. Дори да се разпадна без следа."

    Вълшебни редове, за които съм ти дълбоко благодарен, защото тази вечер исках да прочета нещо истинско и красиво, а не правени стихоплетства, които напоследък сякаш преобладават.
  • Красиво и всеодайно!
  • Много ми хареса Йоанка!
    Поздрави!
  • Благодаря, Георги!
  • Хубава творба.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??