29.01.2021 г., 11:12

Ефимерност

425 2 9

 

Ефимерност

 

Не искам да си спомням за съдбата, 
достатъчно живя си вместо мен. 
Посядам вечер тихо на луната, 
там вятър не зимува изморен


А тук е стръмно пусто и безлично. 
Живее сив магьосник вместо сняг, 
заплита в тънък сън коварни мисли
и розови отвари вместо бяг. 


Преследват се човеците в любови,

по-глухи и далечни от звезда. 
Аз искам да те виждам все отново. 
Дори да се разпадна без следа. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за споделеното, Ангелина!
  • Йоана, малцина могат да поседнат “ вечер тихо на луната”... и да погледната на прозаичните човешки “любови” от висотата на звезда. Ти го можеш! Благодаря ти за удоволствието да те чета!
  • Благодаря ви за споделеното! Да имате много хубава вечер!
  • На една луна разстояние светът сигурно е невероятно различен, Йоана! А тук, ти така вярно си го изразила: "Преследват се човеците в любови, по-глухи и далечни от звезда." Скръбно, но истинско! Поздравявления!
  • Това което особено ми харесва в това стихотворение, Йоана е, че в него няма заигравания. Една интимна изповед изведена спонтанно от дъното на душата, която е предадена чрез твоя неповторим стил - оригинално и силно докосващо.

    "А тук е стръмно пусто и безлично. Живее сив магьосник вместо сняг,
    заплита в тънък сън коварни мисли и розови отвари вместо бяг.
    Преследват се човеците в любови, по-глухи и далечни от звезда.
    Аз искам да те виждам все отново. Дори да се разпадна без следа."

    Вълшебни редове, за които съм ти дълбоко благодарен, защото тази вечер исках да прочета нещо истинско и красиво, а не правени стихоплетства, които напоследък сякаш преобладават.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...