Егоцентрично поклонничество

Е Г О Ц Е Н Т Р И Ч Н О П О К Л О Н Н И Ч Е С Т В О

Когато се мислиш за центъра на Вселената

и отвсякъде напълно си издишал и изтрещял,

не знаеш каква грешна,фатална посока поемаш,

превръщайки всемогъщия Господ в свой личен слуга.

Ще ви разкажа за един доста поучителен случай,

който да виси като тежка обеца на ухото ви 

и дано да ви е от полза неговата веща поука

в предстоящите за вас предизвикателни походи.

Живял някъде,някога един уж смирен богопоклонник

и толкова много си вярвал,че вярва във Бога,

че постоянно все за това на всеуслушание говорел

и с поведението си на околните всявал тревога.

В материалния свят постигнал големи успехи.

Хвалел се,че за всичко получавал от Бог вдъхновение,

надалеч бил познат,но веднъж-ето,не щеш ли,

плувайки попаднал на опасно подводно течение.

Уплашил се доста,но разсъдил и смело решил,

че Бог го предизвиква в това рисковано начинание,

Вярата му във Всемогъщия победа да удържи

и приел със радост нескрита Божието послание.

Брегът прогресивно започнал,да се отдалечава.

От случайно минаващ кораб го видели и спуснали лодка,

но той спасителите отпратил"Аз просто плувам за здраве,

извинете ме за непредвидената ваша разходка."

Вярата му,му вдъхвала сила мощтна,огромна,

той вярвал,че Бог го изпитва и накрая ще го спаси,

брегът почти не се виждал,но той не усещал умора,

съзрял огромно дърво,което се канело,да го навести.

Самоуверено и гордо той си подминал късмета,

отделил се без усилие от течението и отправил се към брега,

плувал методично,равномерно,вдъхновено и смело,

порел надигащите се пред него вълна след вълна.

Изглежда,че от кораба нещо се усъмнили

и изпратили към бреговата охрана сигнал,

в който подробно може би разтревожено обяснили

за случката,която никой от екипажа тъй и не разбрал.

Явно информацията взета била на сериозно

и над главата на нашия смел,уникален плувец

на дежурния хеликоптер мощния пропилер

затанцувал на място като нахален,огромен молец.

От бръмчащото "насекомо" спуснали стълба,

но нашият човек я подминал с жест красноречив,

"Не виждате ли,че към брега вече съм плъзнал,

махайте се от тук,там от де сте нахално дошли!"

Изчезнал хеликоптера заедно със своята врява

и точно тогава нещо с тялото му се случило,

скъсала се нишката крепяща в клетките му Вярата,

с една дума,работата много насериозно се закучила.

Останал сам в борбата непосилна със океана-

Океан,по-огромен от колосалното негово Его,

потърсил подкрепа от Господаря на господарите,

но в притихналата Вселена не открил и следица от Него.

Нямало го и вътре в душата му от страха опустошена,

а тялото на кръста съдбовен в изпитанието изправено,

пропито от изтощение и болка,цялото стенело-

уплашен,шокиран,той го напуснал и то на мига се удавило.

Политнал солидарно заедно със душата си

направо към пределите на Божието царство,

още от далече завъзхищавал му се захласнато

и до де се усети пред трона Господен застанал.

Ощипал се силно по бузата за кураж,

но изобщо нищо не можал да усети,

зачудил се дали Бог е наяве или е мираж,

престрашил се накрая и поискал от Него,

по-нашироко за случката да го светне.

-Аз толкова горещо вярвах във Тебе,

Ти за мен беше единствен в болест и здраве,

но когато най-много ми беше потребен,

Тебе те нямаше,кажи ми,защо го направи!?-

-Глупако- не ти ли изпратих спасителна лодка,

не те ли поканих на на плаващото към тебе дърво,

моя беше и идеята за спасителния хеликоптер,

а ти ми се изтърсваш тука неканен-нахално 

и безогледно,арогантно и нагло ме питаш ЗАЩО?-

Затова,много внимателно ослушвайте се за знаците,

оглеждайте се зорко в предизвикателствата отправени

и дори в най-важните,критични за вас ситуации

правилно четете уж стандартните Божи послания!

25.03.2025г.гр.Свищов