11.04.2025 г., 6:37

Егоцентрично поклонничество

215 0 0

Е Г О Ц Е Н Т Р И Ч Н О П О К Л О Н Н И Ч Е С Т В О

 

Когато се мислиш за центъра на Вселената

и отвсякъде напълно си издишал и изтрещял,

не знаеш каква грешна,фатална посока поемаш,

превръщайки всемогъщия Господ в свой личен слуга.

 

Ще ви разкажа за един доста поучителен случай,

който да виси като тежка обеца на ухото ви 

и дано да ви е от полза неговата веща поука

в предстоящите за вас предизвикателни походи.

 

Живял някъде,някога един уж смирен богопоклонник

и толкова много си вярвал,че вярва във Бога,

че постоянно все за това на всеуслушание говорел

и с поведението си на околните всявал тревога.

 

В материалния свят постигнал големи успехи.

Хвалел се,че за всичко получавал от Бог вдъхновение,

надалеч бил познат,но веднъж-ето,не щеш ли,

плувайки попаднал на опасно подводно течение.

 

Уплашил се доста,но разсъдил и смело решил,

че Бог го предизвиква в това рисковано начинание,

Вярата му във Всемогъщия победа да удържи

и приел със радост нескрита Божието послание.

 

Брегът прогресивно започнал,да се отдалечава.

От случайно минаващ кораб го видели и спуснали лодка,

но той спасителите отпратил"Аз просто плувам за здраве,

извинете ме за непредвидената ваша разходка."

 

Вярата му,му вдъхвала сила мощтна,огромна,

той вярвал,че Бог го изпитва и накрая ще го спаси,

брегът почти не се виждал,но той не усещал умора,

съзрял огромно дърво,което се канело,да го навести.

 

Самоуверено и гордо той си подминал късмета,

отделил се без усилие от течението и отправил се към брега,

плувал методично,равномерно,вдъхновено и смело,

порел надигащите се пред него вълна след вълна.

 

Изглежда,че от кораба нещо се усъмнили

и изпратили към бреговата охрана сигнал,

в който подробно може би разтревожено обяснили

за случката,която никой от екипажа тъй и не разбрал.

 

Явно информацията взета била на сериозно

и над главата на нашия смел,уникален плувец

на дежурния хеликоптер мощния пропилер

затанцувал на място като нахален,огромен молец.

 

От бръмчащото "насекомо" спуснали стълба,

но нашият човек я подминал с жест красноречив,

"Не виждате ли,че към брега вече съм плъзнал,

махайте се от тук,там от де сте нахално дошли!"

 

Изчезнал хеликоптера заедно със своята врява

и точно тогава нещо с тялото му се случило,

скъсала се нишката крепяща в клетките му Вярата,

с една дума,работата много насериозно се закучила.

 

Останал сам в борбата непосилна със океана-

Океан,по-огромен от колосалното негово Его,

потърсил подкрепа от Господаря на господарите,

но в притихналата Вселена не открил и следица от Него.

 

Нямало го и вътре в душата му от страха опустошена,

а тялото на кръста съдбовен в изпитанието изправено,

пропито от изтощение и болка,цялото стенело-

уплашен,шокиран,той го напуснал и то на мига се удавило.

 

Политнал солидарно заедно със душата си

направо към пределите на Божието царство,

още от далече завъзхищавал му се захласнато

и до де се усети пред трона Господен застанал.

 

Ощипал се силно по бузата за кураж,

но изобщо нищо не можал да усети,

зачудил се дали Бог е наяве или е мираж,

престрашил се накрая и поискал от Него,

по-нашироко за случката да го светне.

 

-Аз толкова горещо вярвах във Тебе,

Ти за мен беше единствен в болест и здраве,

но когато най-много ми беше потребен,

Тебе те нямаше,кажи ми,защо го направи!?-

 

-Глупако- не ти ли изпратих спасителна лодка,

не те ли поканих на на плаващото към тебе дърво,

моя беше и идеята за спасителния хеликоптер,

а ти ми се изтърсваш тука неканен-нахално 

и безогледно,арогантно и нагло ме питаш ЗАЩО?-

 

Затова,много внимателно ослушвайте се за знаците,

оглеждайте се зорко в предизвикателствата отправени

и дори в най-важните,критични за вас ситуации

правилно четете уж стандартните Божи послания!

 

25.03.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...