Егоист
666
1
0
Живот пазар ли си и стока ли душата,
не може обич да се продаде,
защото толкова висока е цената
да си обречен да живееш без сърце.
Да се събуждаш в свят от черно-бяло,
а изгревът да бъде само сивият ти ден
и смисъл има ли това начало,
щом взимаме, а няма нищо да дадем.
И кой си ти, една пустиня,
раздаваш змийска топлина,
с душа нещастна, разчленена,
и в други търсиш своята вина.
Животът ти е само сделка,
върви напред необратим,
и някога ще плащаш тая сметка,
ще си останал без човек любим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донка Все права защищены
