7 сент. 2013 г., 19:48  

Ех, море...

770 0 0

 

Ех, море, издълбало от времето дъното
и разсипало там раковините златни.
Де да беше посипало в мен във сърцето
на вълните шума от плясък обични.

Да ме беше отнесло на дъното там.
Щях да бъда сърцето на мидата - перлата,
а така в този алчен и стеснен за мен свят
аз съм само на вятъра луднал следата.

Ех, море! Колко тътен събираш във нощите,
от които се будя и плача, и все съм сама.
Ако някога можеш, посипи ми на думите
не раковини, а от обич звънящата тишина.

На душата ми дай да е волна и луднала,
като вятъра с посока за всякъде...
Песънчинки от мене със години отронила
превърни ме в най-силната твоя скала.

После силно прегръщай, със вълните целувай,
като пристан или просто най-вярна жена.
Ако можеш за теб завържи ме и много обичай,
и да стана по пясъка твоята звездна следа.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...