13 нояб. 2013 г., 21:04

Ехти от стъпките

537 0 0

Ехти от стъпките ни
цялата вселена.
Въздишките на времето
звънтят...
От всичко е
 страната уморена...
Но търси своя
ненамерения
 път!

Когато плаче
или тържествува,
юмруци маха,
страшно се гневи,
и в жилите и
пламъци бушуват,
докато Истината
в нея изкласи...

Тя свойто верую
у хората насажда
 и дава плът
 от живата си плът,
и с утрото,
 което предугажда,
тя дава
на Надеждите ни
път!
  24.03.1973 г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...