Ехти от стъпките

Ехти от стъпките ни
цялата вселена.
Въздишките на времето
звънтят...
От всичко е
 страната уморена...
Но търси своя
ненамерения
 път!

Когато плаче
или тържествува,
юмруци маха,
страшно се гневи,
и в жилите и
пламъци бушуват,
докато Истината
в нея изкласи...

Тя свойто верую
у хората насажда
 и дава плът
 от живата си плът,
и с утрото,
 което предугажда,
тя дава
на Надеждите ни
път!
  24.03.1973 г. София