31 дек. 2014 г., 17:15

Ежедневие 

  Поэзия » Другая
369 0 4
Всяка вечер в мен попива
и ме превръща в дунапрен.
Всеки сън във мен приспива
със мисълта, че е рефрен.
Всяко утро ме опива
и ми пробутва своя ден.
Този ден във мен забива
един пирон във моя ген.
За годината събирам
по триста шестдесет и пет.
Тъй полека си умирам
с утеха крехка на поет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Все права защищены

Предложения
: ??:??