31 дек. 2014 г., 17:15

Ежедневие

477 0 4

Всяка вечер в мен попива

и ме превръща в дунапрен.

Всеки сън във мен приспива

със мисълта, че е рефрен.

 

Всяко утро ме опива

и ми пробутва своя ден.

Този ден във мен забива

един пирон във моя ген.

 

За годината събирам

по триста шестдесет и пет.

Тъй полека си умирам

с утеха крехка на поет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Горе главата, не смей да умираш на Нова година, даже и мислено!
  • ЧНГ!
  • ЧНГ, Ники!
    Здраве, вдъхновение и успехи ти пожелавам!
  • Никола, нещо не си ли объркал в броенето? Нямаш ли празнични, ангажиращи, объркани дни, че да си спестиш някой?
    Гледай по-ведро, остави Бог сам да си върши работата!
    Поздравявам те с Новата година, която след 2 часа ще пристигне!
    Бъди жив и здрав и живей за живота!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...