Ексхумация на думите
По стъпки от мълчание вървя,
следите ми приличат на гробòве.
Във тихото едва зачена и умря
камбана със разкъсана утроба.
От век е пълно лунно затъмнение,
от век една любов е само сянка.
И всяка истина е гнила от съмнения,
а всяка вяра за лъжата е примамка.
Забравих премълчаното „обичам те”,
забравих, че сърцето ми е ритъм.
Луната е във траур – сигурна поличба,
че да живея без сърце ще свикна.
Вървя по пресушените си стъпки,
назад вървя, разравям грубите обятия,
а там – луна, в камбанен звън окъпана,
и думи две – мълчат като разпятие.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
(##)...
