Екскурзия
868
0
0
Тръгвам на екскурзия в съня си.
Вече тръгнали са всички зная.
Стягам си багажа и бързам
някак да ги стигна ако може.
Мятам чантата на рамо,
тичам подир тях.
Някой маха ми от там
и със своя поглед казва ми“ Недей“.
Спирам, плахо се оглеждам,
за мен ли бе това.
Та нали бях една от тях,
а сега не ме искат, защо ли?
Имах мъничка надежда
с тях поне да повървя.
Но явно преча на съдбата
дори и в съня си.
Мятам се и плача в нощта.
Протягам моята ръка.
Искам само миг да бъда с тях,
дори разходката да бъде в съня ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© С. П. Все права защищены
