18 июн. 2014 г., 15:21

Експлозия

947 0 8

                           Взрив и огън

                           вулканична страст,

                           искри***

                           Вътре в теб

                           изгарям

                           стопявам се

                           изчезвам...


                           Феерия

                           от образи

                           удавник съм

                           заливат ме

                           вълни

                           и бездиханен

                           събирам капките

                           на миналата  нежност...

                          

                           Червено небе

                           черни огньове

                           горящ лед

                           студена пустиня   

                           Няма те

                           сам съм

                           отново!  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росен Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • КРЪСТИНА,СВЕТЛА,ЛОРА-БЛАГОДАРЯ,ЧЕ МЕ УВАЖИХТЕ!Хубаво лято с много усмивки!Росен
  • Добре написано ...
  • Оригинални, много сполучливи, силни и стилни метафори!
    Много образен, докосващ сърцето елегичен стих!
    Пожелавам щастливо сбъднати мечти и на влюбения, но тъжен лирически, и на талантливия автор!
  • ЛОРА,ЕЛИЦА,САНВАЛИ И ДАНИЕЛА-БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ МОМИЧЕТА!РОСЕН!
  • Експлозивно начало и самотен край...

    Хареса ми, с чувство си го писал, Росен!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...