18.06.2014 г., 15:21

Експлозия

944 0 8

                           Взрив и огън

                           вулканична страст,

                           искри***

                           Вътре в теб

                           изгарям

                           стопявам се

                           изчезвам...


                           Феерия

                           от образи

                           удавник съм

                           заливат ме

                           вълни

                           и бездиханен

                           събирам капките

                           на миналата  нежност...

                          

                           Червено небе

                           черни огньове

                           горящ лед

                           студена пустиня   

                           Няма те

                           сам съм

                           отново!  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • КРЪСТИНА,СВЕТЛА,ЛОРА-БЛАГОДАРЯ,ЧЕ МЕ УВАЖИХТЕ!Хубаво лято с много усмивки!Росен
  • Добре написано ...
  • Оригинални, много сполучливи, силни и стилни метафори!
    Много образен, докосващ сърцето елегичен стих!
    Пожелавам щастливо сбъднати мечти и на влюбения, но тъжен лирически, и на талантливия автор!
  • ЛОРА,ЕЛИЦА,САНВАЛИ И ДАНИЕЛА-БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ МОМИЧЕТА!РОСЕН!
  • Експлозивно начало и самотен край...

    Хареса ми, с чувство си го писал, Росен!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...