18.06.2014 г., 15:21

Експлозия

945 0 8

                           Взрив и огън

                           вулканична страст,

                           искри***

                           Вътре в теб

                           изгарям

                           стопявам се

                           изчезвам...


                           Феерия

                           от образи

                           удавник съм

                           заливат ме

                           вълни

                           и бездиханен

                           събирам капките

                           на миналата  нежност...

                          

                           Червено небе

                           черни огньове

                           горящ лед

                           студена пустиня   

                           Няма те

                           сам съм

                           отново!  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • КРЪСТИНА,СВЕТЛА,ЛОРА-БЛАГОДАРЯ,ЧЕ МЕ УВАЖИХТЕ!Хубаво лято с много усмивки!Росен
  • Добре написано ...
  • Оригинални, много сполучливи, силни и стилни метафори!
    Много образен, докосващ сърцето елегичен стих!
    Пожелавам щастливо сбъднати мечти и на влюбения, но тъжен лирически, и на талантливия автор!
  • ЛОРА,ЕЛИЦА,САНВАЛИ И ДАНИЕЛА-БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ МОМИЧЕТА!РОСЕН!
  • Експлозивно начало и самотен край...

    Хареса ми, с чувство си го писал, Росен!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...