През хиляди гари надуваше свирката влакът,
с възторга на птица размахал железни крила.
Потропваха релсите, жили опънали в мрака,
а вятър игриво кроеше от дим хвърчила.
Намигаха хетерохромни семафори хитро –
червено, зелено, свободно, а после пак „Стоп“!
Зората зачеваше в изгрева дните ин витро.
През тях се провираше волно експресът „Живот“.
И пътници разни се качваха – гратис, с билети.
Кой с куфари тежки, кой тръгнал на път без багаж.
Такова пътуване даже не струва монети.
Да стигнеш до крайната гара ти трябва кураж.