29 июн. 2010 г., 09:11

Ела 

  Поэзия » Другая
522 0 1

 

 

В косите ми все още има дъх на люляк,

целувката на слънцето е върху мойто чело.

Ела, приближи се, запомни ме такава,

докато времето всички спомени не е отнело.

 

 

 

 

Ела и виж в очите ми безбрежен океан,

вълните му преливат под клепачи натежели,

ела във мойта пролет и вземи я в дар,

дошла съм тук с крила от мечти умалели.

 

 

 

 

Очите ми изгледани са вече от безкрая,

гласът ми тъне глух в приспивна песен.

Ела, за да я чуеш най-накрая,

мелодията на сърцето ми, преди тъжната есен.

© Миглена Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??