В косите ми все още има дъх на люляк,

целувката на слънцето е върху мойто чело.

Ела, приближи се, запомни ме такава,

докато времето всички спомени не е отнело.

Ела и виж в очите ми безбрежен океан,

вълните му преливат под клепачи натежели,

ела във мойта пролет и вземи я в дар,

дошла съм тук с крила от мечти умалели.

Очите ми изгледани са вече от безкрая,

гласът ми тъне глух в приспивна песен.

Ела, за да я чуеш най-накрая,

мелодията на сърцето ми, преди тъжната есен.