Ела, сърце, каня те
на откровен разговор.
Има ли смисъл
да биеш за двама?
Или ще продължиш да се бориш -
блян, истина или измама?
Ето ме, другарке!
Отговарям ти!
Независимо какво мислиш,
какво искаш да чувстваш,
аз винаги ще бия за теб!
Всичко зависи от теб,
дали ще ми позволиш
да бия и за друг.
Или ще ме държиш настрана напук.
Мило мое сърце!
Жертвала съм много,
давала съм много,
била съм в тъмното,
срещала съм светлината.
Била съм от двете страни.
Но бръсначът допря се до шията ми
и те моля за помощ.
Тук съм, другарко!
Винаги съм бил тук!
И винаги ще бъда!
Аз и ти преживяхме хиляди моменти.
Аз страдах докато страдаше ти.
Радвах се, когато ти беше щастлива.
Кажи ми, как бих могъл да помогна?
Мило мое сърце!
И ти, душичко моя!
Моля ви, посъветвайте ме как да постъпя!
Дали да вярвам в красотата, в доброто,
в красивия край?
Или да приема грозотата на света -
тази, която винаги ме е заобикаляла?
Здравей, скъпа!
Не забравяй, че светът е такъв, какъвто си го направиш!
Затова повярвай, винаги вярвай,
че красотата никога няма да умре.
Защото тя е в теб.
Следвай сърцето си!
Да, следвай ме!
Аз съм навсякъде с теб!
Аз съм във всичко, което правиш!
Аз съм израз на това, което желаеш!
Благодаря ви, приятели мои!
Въпросът е в това, че...
Че действията ми са продиктувани
не от мисълта и желанията,
а от импулси.
Импулси, идващи от нечие друго сърце...
Е, другарко,
в такъв случай ще трябва
да попиташ другото сърце!
Думите ми чезнат,
аз бавно изсветлявам.
Не мога да намеря сили
да задам важния въпрос.
Спрете, сълзи, не сте ми нужни!
Пресъхнете, защото другото сърце ще се изплаши!
Не, ако другото сърце е силно,
то ще повярва на истинските сълзи.
Ще повярва на искрената радост в очите ти.
Ще повярва на всичко, което премълчиш.
Ти не трябва да изсветляваш,
да изчезваш.
Трябва да гориш!
За него! За себе си дори.
Ако то истински гори за теб,
твоето сърце ще гори за него.
Тъжно е да не знаеш какво става там -
дали наистина си важен за някого
или просто си добре прекарано време...
© Яна Все права защищены