15 окт. 2013 г., 07:51  

Ела в морето

835 0 0

 

Ела в морето

Eла със мен – да скочим от скалата,
земята тъжна да оставим
да се сбогуваме със самотата.
За всичко тука да забравим.
 

Там горе няма да крещиме,
 часовникът ще е излишен,
 но истинско е всяко име,
блести тоз, дето тънал е във киша.
 

Захвърлени са всички роли,
 добрите там не са на кръст, не страдат.
Там горе ще летим на воля,
крилата ни дори да се разпадат.
 

Ела – не сещаш ли зова му?
То в огъня от залез ни ласкае
да бъдем сини със вика му.
Морето, мили, ни желае.
 

Делфините, където вечно пляскат.
 Забравена в града е суетата.
 Там само светли перли бляскат,
но перлите на любовта и красотата.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Страшилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...