Ела в морето
Eла със мен – да скочим от скалата,
земята тъжна да оставим
да се сбогуваме със самотата.
За всичко тука да забравим.
Там горе няма да крещиме,
часовникът ще е излишен,
но истинско е всяко име,
блести тоз, дето тънал е във киша.
Захвърлени са всички роли,
добрите там не са на кръст, не страдат.
Там горе ще летим на воля,
крилата ни дори да се разпадат.
Ела – не сещаш ли зова му?
То в огъня от залез ни ласкае
да бъдем сини със вика му.
Морето, мили, ни желае.
Делфините, където вечно пляскат.
Забравена в града е суетата.
Там само светли перли бляскат,
но перлите на любовта и красотата.
© Мария Страшилова Все права защищены