21 сент. 2005 г., 20:25

Ела във Варна!

1.2K 0 2
Ела във Варна!
Не завиждай, че морето ми се усмихва!
Ела, ще се усмихне и на теб!
Ела във Варна!
Морето жадува твоите стъпки,
морето копнее да го дариш със поглед замечтан,
отронен от уморените очи.
Ела във Варна!
Най-нежно е морето вечер,
когато притихва и гали пясъка със сини вълни…
Ела при мен във Варна!
Знам, не искаш да си сам!
Ела, ще си поделим морето!
Ти не искаш нищо повече от мен –
ще си тръгнеш с влака в десет вечерта…
Ще се опиташ да заспиш,
ще се опиташ да не си спомняш…
Защото тук във Варна
хиляди неща те дърпат назад –
моя глас, моя смях
и усмивката на синьото море…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...