Sep 21, 2005, 8:25 PM

Ела във Варна!

  Poetry
1.2K 0 2
Ела във Варна!
Не завиждай, че морето ми се усмихва!
Ела, ще се усмихне и на теб!
Ела във Варна!
Морето жадува твоите стъпки,
морето копнее да го дариш със поглед замечтан,
отронен от уморените очи.
Ела във Варна!
Най-нежно е морето вечер,
когато притихва и гали пясъка със сини вълни…
Ела при мен във Варна!
Знам, не искаш да си сам!
Ела, ще си поделим морето!
Ти не искаш нищо повече от мен –
ще си тръгнеш с влака в десет вечерта…
Ще се опиташ да заспиш,
ще се опиташ да не си спомняш…
Защото тук във Варна
хиляди неща те дърпат назад –
моя глас, моя смях
и усмивката на синьото море…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...