Ела във Варна!
Ела във Варна!
Не завиждай, че морето ми се усмихва!
Ела, ще се усмихне и на теб!
Ела във Варна!
Морето жадува твоите стъпки,
морето копнее да го дариш със поглед замечтан,
отронен от уморените очи.
Ела във Варна!
Най-нежно е морето вечер,
когато притихва и гали пясъка със сини вълни…
Ела при мен във Варна!
Знам, не искаш да си сам!
Ела, ще си поделим морето!
Ти не искаш нищо повече от мен –
ще си тръгнеш с влака в десет вечерта…
Ще се опиташ да заспиш,
ще се опиташ да не си спомняш…
Защото тук във Варна
хиляди неща те дърпат назад –
моя глас, моя смях
и усмивката на синьото море…
Не завиждай, че морето ми се усмихва!
Ела, ще се усмихне и на теб!
Ела във Варна!
Морето жадува твоите стъпки,
морето копнее да го дариш със поглед замечтан,
отронен от уморените очи.
Ела във Варна!
Най-нежно е морето вечер,
когато притихва и гали пясъка със сини вълни…
Ела при мен във Варна!
Знам, не искаш да си сам!
Ела, ще си поделим морето!
Ти не искаш нищо повече от мен –
ще си тръгнеш с влака в десет вечерта…
Ще се опиташ да заспиш,
ще се опиташ да не си спомняш…
Защото тук във Варна
хиляди неща те дърпат назад –
моя глас, моя смях
и усмивката на синьото море…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Георгиева Всички права запазени
