От доста време се мотая,

Не съм написал даже ред.

Умора пролетна е зная,

обхваща всички тя наред.

Но пролетта отдавна мина...

Каква умора, мили боже!

Музата ми ме подмина 

и туй дълбоко ме тревожи.

На мързела съм паднал в плен,

нехайството ме завладява.

Идеите са вече тлен 

и туй направо ме влудява.

Какво да сторя -все се питам,

но отговорът е далече.

Ще трябва нещо да опитам,

хей,съвземи се бе, човече!

Изкарай смело от бюрото 

белият самотен лист 

и атакувай го с перото,

от помисли горчиви чист!